Изключително важно е да се подчертае, че не всяка емоционална нестабилност или интензивна реакция в партньорските отношения е белег за личностово разстройство. Официална диагноза се поставя единствено от клиничен специалист (психиатър или клиничен психолог) след детайлно структурирано интервю и психологическо тестване. Поставянето на самодиагнози на базата на публикации в социалните мрежи е рисковано и може да задълбочи конфликтите.

Добрата новина, подкрепена от съвременната психотерапевтична практика, е, че BPD не е доживотна присъда, а състояние, което се повлиява успешно. Златният стандарт в лечението е Диалектическата поведенческа терапия (DBT), разработена от Марша Линехан (която сама споделя за своя опит с разстройството). DBT съчетава когнитивно-поведенчески техники със стратегии за приемане и майндфулнес, като учи клиентите как да толерират дистреса, да регулират емоциите си и да изграждат стабилни интерперсонални отношения. Опитът с клиенти в терапевтична среда доказва, че с постоянство и правилна подкрепа симптомите могат да намалеят до степен, в която вече не покриват диагностичните критерии.

В заключение, разпознаването на механизмите зад граничното поведение няма за цел да оправдае деструктивните прояви във връзката или да вмени ролята на терапевт на партньора. Целта е да се премине от позиция на осъждане към позиция на разбиране. Зад маската на гняв, манипулация и непредвидимост често стои уязвима личност, изпитваща дълбока болка. Изследването на взаимоотношенията и развиването на емоционална осъзнатост са първите стъпки към превръщането на болката в градивен ресурс за личностно израстване.