Когато възникне конфликт между ключови фигури в организацията, масовото мениджърско решение е прилагането на властови подход – налагане на решение отгоре или търсене на компромис, при който и двете страни се чувстват частично губещи. От гледна точка на социалната психология, този подход замазва симптомите, но оставя корена на проблема непокътнат.

Психологическият механизъм тук се основава на т.нар. „фундаментална атрибутивна грешка“ – склонността ни да обясняваме грешките на колегите с техния характер или некомпетентност, а собствените си пропуски – с външните обстоятелства. Когато конфликтът ескалира, страните влизат в режим на черно-бяло мислене (разцепване), където собствената позиция е единствено правилната, а опонентът е сочен с пръст като деструктивен елемент.